Тя се усмихна и се облегна на плюшената седалка в голямата черна карета на рода Драгмор, теглена от шест сиви коня и съпровождана от четирима слуги в ливреи. Не само че отиваше на маскен бал облечена в напълно автентичен костюм, а и започваше да изпитва истинско вълнение. От векове не се бе появявала в обществото, да не говорим откога не бе ходила на бал с маски.

Алеята пред тухлената джорджианска къща вече беше пълна с файтони и карета. Една карета, двойно по-голяма от тази на Драгмор, зави по алеята току пред тях. Тази карета също беше черна и толкова лъскава, че блестеше на лунната светлина. Гербът на двете врати сияеше ярко, осветен от фенерите на каретата, така че беше напълно невъзможно да остане незабелязан. Два лъва, единият червен, а другият златен, изправени на задните си крака на фона на щит в черно, червено и златисто, над който имаше трети, ръмжащ лъв. Под щита се извиваше сребърна панделка с девиз, който гласеше просто „Честта над всичко.“ Подобен герб можеше да принадлежи само на херцог Клейбъроу.

Осем великолепни черни жребци теглеха каретата, а от юздите им се вееха златни пера. Отзад стояха четирима слуга с разкошни униформи в червено, черно и златно. Ескортът на херцога се състоеше от дузина ездачи, възседнали гордо еднакви коне и облечени в ливреи със същите цветове. Изобщо, каретата бе достойна за кралска особа, каквато — Никол знаеше това — херцогът не беше.

Каретата й спря на алеята зад неговата и Никол напрегна взор, за да види знатния почетен гост. Успя обаче да зърне само една висока фигура в лъскав черен фрак и развято черно наметало с пурпурен кант. Предпочел е да не идва с костюм, отбеляза тя, освен това не мъкне със себе си херцогиня.

Никол слезе от каретата и забърза по стъпалата на ярко осветеното имение. Входната врата беше разтворена. Един слуга в ливрея пое пелерината й, без дори да трепне при вида на облеклото й. Тя последва един лакей до входа на балния салон. Сърцето й започваше да бие силно. Когато я попитаха за името й, го произнесе напълно машинално.