В ръката й неусетно се бе озовала чаша шампанско. Сърцето й пулсираше лудо, беше и някак твърде горещо. Погледът й обходи залата. Видя го веднага. За нейно смайване, той я гледаше втренчено.

Разделяше ги огромно разстояние. Не можеше да види ясно очите му, но имаше чувството, че я изгарят. Виждаше и напрегнатото му лице. Не бе способна да отклони поглед от него, не и докато той не вдигна собствената си чаша шампанско, сякаш за тост и нейна чест… или в тяхна чест.

Никол бързо му обърна гръб. Херцог Клейбъроу. Колко дълго ще остане в Чапман Хол? Женен ли е? И какво става с нея? Беше се превърнала в кълбо от нерви и не можеше да откъсне очи от него! Ето, отново се бе вторачила в него.

Той слушаше разговора на неколцина лордове и дами и изглеждаше отегчен и нетърпелив, точно както при появата си в салона. Стейси Уъртингтън стоеше до него и го гледаше с обожание. Ревност бодна сърцето на Никол — дълбока, остра, гореща. Силата й я изненада. В този миг, сякаш почувствал погледа й, херцогът се размърда и отново я прониза с очи. Никол знаеше, че трябва да сведе поглед, но не го стори. Не можеше.

Помежду им премина електрически ток.

— Скъпа Никол, от колко време не сме се виждали!

Вниманието на Никол бе отклонено насила от херцога точно в мига, в който устните му се извиха в лека, сардонична усмивка. Сивокосата жена пред нея беше маркиза Хейзълууд. Скова я напрежение. След скандала тази жена бе една от най-яростните й хулителки. Но сега маркизата се усмихваше, сякаш бяха стари приятелки.

— Толкова се радвам да те видя отново, Никол. Божичко, представяш ли си? Херцогът казва, че ти си красавицата на вечерта!

Никол нямаше представа каква игра играе маркизата, но решително отказваше да участва в нея.

— Да, доста време мина, нали? — Гласът й беше хладен, защото не бе забравила как се бе отнесла с нея тази жена преди четири години. — О, струва ми се, че станаха вече четири години от онази вечеря в Касълтън. Спомняте ли си този малък празник?