— Доизкажи се!

— Имам една голяма мечта… да изиграя, поне веднъж в живота си да изиграя голяма трагическа роля…

Луций си спомни жеста на Фабий, този царски жест, достоен за Агамемнон.

— А защо да не го направиш? — попита той.

Фабий се усмихна странно:

— Ако императорът не ме изпрати пак в Ахая

Луций недоумяващо повдигна вежди.

Фабий сухо му поясни:

— Преди дванадесет години император Тиберий изпрати всички артисти на Италия в изгнание.

Луций кимна, знаеше това.

— После разреши да се върнем. Тогава аз бях начинаещ, нямах двадесет години. А сега, благородни господарю… — Фабий нерешително погледна Луций и понижи глас: — сега отново ме сполетя същото. Връщам се у дома след едногодишно изгнание. И четиримата бяхме изселени от Рим в Сицилия, а аз съм бил главният виновник… нарекоха ме бунтар…

— Какво си направил?

— Сторило им се, че съм се присмял на някого от високопоставените…

Фабий си представи дебелия сенатор Авиола, когото имитираше така успешно — и огромния му корем, и ненаситната му алчност, — че публиката се превиваше от смях и викаше: „Авиола!“ И обиденият сенатор и лихвар склони за торба жълтици префекта да изселят Фабий.

Луций си помисли: второ изгнание. Навярно е засегнал самия император. Колко са различни хората! Сиракузкият дуумвир Аривий, който произхожда от сенаторско семейство и би трябвало да презира Тиберий, до гроб ще му бъде предан слуга. А този презиран комедиант, тази измет на обществото се осмелява да го подиграва пред тълпата. Луций бе чувал, че идеята за републиката живее по-силно между плебеите, отколкото в аристократичните кръгове.