Той се наведе към актьора и го попита:

— Ти републиканец ли си?

Артистът се стресна:

— Аз — републиканец? Не! Не съм.

Страхува се, помисли си Луций и каза:

— Спокойно говори. От мен не бива да се страхуваш…

— Аз не се страхувам — отвърна Фабий. — Говоря истината. Каква полза ще имам, ако съм републиканец? Аз съм обикновен човек, благородни господарю…

— Ти не искаш република? Обичаш императора?

— Не! — избухна Фабий. — Но защо ми е всичко това… аз съм артист… не искам нищо, освен…

— Какво искаш?

Фабий довърши страстно:

— Искам да живея и да играя, да играя, да играя…

Луций го погледна презрително. Да играя и да живея! Това означава да си натъпчеш корема, да се налееш с вино, да блудствуваш, с която ти попадне уличница, и да разиграваш глупави сценки. Ето го идеала на този човек. Паразит! Би трябвало да си остане роб цял живот! Фабий изведнъж падна в очите на Луций: отрепка! Луций гордо се изправи, отстрани артиста и тръгна към каютата си, като прекрачваше спящите хора. Изпитваше презрение към безгръбначния артист, който заради някаква хапка е готов да продаде душата си на когото и да е. Под мостика на кормчията той съзря Харнакс, който хъркаше, легнал по гръб. До него спеше Волумния. С право тази комедиантска сган принадлежи към мошениците и проститутките.

Луций се отпусна на леглото си и се опита да пропъди неспокойните мисли за тава, което става в Рим, като си спомни как Нептун прие жертвата му, статуйката на Астарта.

Той размота свитъка с КатуловитеНикоя друга жена, Лесбия моя, не можеда се похвали, че аз съм я обичал така.Нивга не се е така изпълнявал оброка любовен,както през всичките дни на любовта ми към теб,

Луций се усмихна на своята вярност. Няма значение. Винаги е било така! Торквата е бъдещата му съпруга и дори да отива при друга — пак ще се връща при нея. Защото е негова, както домът му, градината, пръстенът, състезателният кон. Тя е неговото най-прекрасно имущество.