Последният ден от пътуването по морето е винаги весел. Родният дом ти маха вече с ръка, а брегът на родната земя — макар това да е само гола скала или сивкавожълта пясъчна ивица — изведнъж ти се струва най-свидният кът на земята.

Палубата на „Евтерпа“ е пълна с хора.

Когато слънцето започна да се скланя над хоризонта, с неговите лъчи, откъм заветната страна, се появи остров. Той наподобяваше настръхнал, наежен звяр, нещо като зубър, който сгърчи сред водата. Корабът трябваше да мине през пролив.

Капри. Луций стоеше на корабния нос и гледаше към брега. Резиденцията на император Тиберий. Когато корабът се приближи, вече се виждаха белите мраморни летни дворци сред зеленината на маслините и кипарисите, а върху най-близкия висок връх на острова ослепително розовееше в залязващото слънце вилата „Юпитер“, главният дворец на Тиберий.

Всички погледи бяха обърнати към острова. Там е императорът. Там, на този скалист, недостъпен, брулен от морето остров — живее в уединение и самота вече единадесет години старият и загадъчен владетел на света.

Луций се огледа. Обгърна с поглед цялата палуба — своята свита и войниците, поколеба се за миг, стиснал зъби, после пристъпи чак до перилата на палубата, за да го виждат всички.

Застана мирно и обърнат с лице към Капри, вдигна десница за римския поздрав:

— Ave caesar imperator!

Той не видя как Фабий се ухили и се обърна гърбом към императорския дворец.

4

Актуарият

Той слиза по стълбите от Табулариума

След като стигна на Виа сакраАСТА DIURNA POPULI ROMANI

Изведнъж от всички страни започна да се стича народ. Какво съобщава днес префектът на държавния архив на римските граждани? Тълпата бързо растеше. Десетки глави — немити, чорлави, за които прокарването на мръсните пръсти в сплъстените коси означаваше вчесване, — десетки хора в тъмни плебейски дрехи протягаха любопитно шии. Надничари, носачи и гребци от тибърското пристанище „Емпория“, занаятчии и търговци от Форум боариум и Велабъра