Актуарият се отдалечи с важна крачка и към дъската си проби път висок младеж. Рижата му глава светеше в алените лъчи на слънцето едва ли не като златния шлем на Юпитер Капитолийски.

— Ей, рижавият, можеш ли да четеш? — обади се глас от тълпата.

— Мога. Но за такова обръщение — нищо не заслужавате!

— Разкарай се тогава, рижа лисицо…

— Някой да прочете на глас!

Силен глас от първата редица започна да чете:

— „Acta diurna…“

— Прескочи това, умнико…

— Пет! Тихо!

— „… издаден два дни преди януарските нони

— Дано те тресне Херкулес по главата! Съобщенията, чети!

— „Император Цезар Август Тиберий Клавдий Нерон…“

— Не стига ли само Тиберий, плямпало? — извика от тълпата груб мъжки глас.

— „… под грижите на своя лекар Харикъл и императорския наследник Гай Цезар бързо се съвзема след болестта. Сънят му е здрав, апетитът — добър…“

— Апетитът му за малолетни момичета и момчета също е добър, нали? — обади се женски глас.

— Дръж си устата, жено! Това мирише на обида на величеството, внимавай!

— „… по-голямата част от деня императорът посвещава на държавните дела, беседва с философите, а вечерта Тиберий…“

— Биберий!

— Мръсна стан! — процеди един мъж в тога.

Гласът на четеца продължи:

— „… а вечерта Тиберий слуша стихове и музика…“

Сенатор Сервий Геминий Курион в момента се къпеше в банята на своя дворец и робът му четеше същото съобщение. Той слушаше напрегнато. Вярно ли е това, или е трик на Макрон? Дали наистина оздравява императорът? Сервий се разстрои. Времето тече. Сега един ден означава повече, отколкото друг път цяла година. Нареди да го извадят от басейна за масаж.

Гласът на Форума: