— „… тази сутрин замина за Капри при императора преторианският префект

— Браво! — извика някой от тълпата. — Пак мръсотия…

Сенатор Сервий гледа в прекрасния таван на своя тепидариум

Съобщението, че днес призори консул Гней Ацероний, увенчан с лавров венец, е принесъл в жертва на римските пенати овен пред Аполоновия храм — народът и Сервий изслушаха равнодушно. Интерес предизвика съобщението, че по заповед на императора шести легион се премества от Сирия в Алба Лонга

Сенатор Сервий Геминий Курион, когото в момента балнеаторът

Гласът под рострата продължава да чете:

— „… сенатор Марк Юний Афер, обвинен в злонамерена обида на величеството, след изслушването на свидетелите и разпита чрез мъчения на деветимата роби, получи от съдебния трибунал под председателството на К.Н.С. Макрон смъртна присъда. Екзекуцията бе извършена вчера при залез-слънце. Цялото имущество на екзекутирания е конфискувано в полза на държавната хазна, с изключение на една четвърт, която получава гражданинът, разкрил престъплението…“

Сервий рязко се вдигна от леглото, отблъсна дланите на балнеатора и заповяда да го облекат. „Афер! Наш човек!“ Ръцете на Сервий трепереха, когато ги вдигна, за да му облекат робите копринената туника. „Какъв късмет, че не го допуснах у дома си този бъбривец, когато се беше раздрънкал в кулоарите на сената, че нещо трябва да стане… Довериш ли тайна на такъв дърдорко — край с тайната! Афер е вече в царството на Хадес. Но огънят се приближава. Старикът от Капри е в настъпление. Толкова далече се намира, единадесет години вече не живее в Рим и въпреки това знае всичко, което тук се шушне. Да, Макрон е неговото око и ухо, Макрон поддържа цяла армия доносници и подстрекава императора. А той нанася ударите. Ах, този мъж, макар и с единия крак в гроба, има сила за десет живи. И мръсният говедар Макрон после преспокойно им отсича главите и заграбва златото! А лъжците от Магистратурата имат нахалството да пишат, че имуществото на Афер било конфискувано за държавната хазна, а не за императора!“