Оттук са минавали, увенчани със славата на триумфа, диктаторите Марий и Сула, триумвирите
Луций признаваше: res publica
Пътя на Луций препречиха коли, впрегнати в мулета. Робите подтикваха животните с прът, надзирателят яздеше на кон. Колите возеха цветя от плантациите в Капуа, за да украсят римските благородници своите празнични трапези. Я виж ти — минзухар! Нежни китки минзухар — жълти, розови, лилави. Розовият цвят е любимият на Торквата. Нежен, нежен…
— Дайте ми букетче розов минзухар!
Надзирателят се поколеба, но като видя сребърната броня — даде знак на роба. Букетчето грее като утринна заря. Луций заплати-преплати и подкара коня си напред.
Край пътя Луций зърна плитка яма, обраснала с бурени. Леко се усмихна: това е всичко, което е останало от робския бунт. В ямата стърчеше един от кръстовете, върху които са били разпънати по заповед на Крас победените Спартакови бунтовници.
Луций летеше в галоп, но не можеше да се избави от натрапчивата мисъл: преди сто години над неговия всемогъщ Рим е висяла смъртна опасност, гладиаторът Спартак добре е предвождал въстаналите роби. Това е струвало на Рим тригодишна война — почти толкова безпощадна, колкото и войната с Картаген. И ако не е било златото, което са имали сенаторите — и което са нямали робите — и ако се бяха вдигнали в същото време и покорените варвари — само боговете знаят какво би станало с Рим! Ах, не, не! Краставите роби и мръсните варвари все пак не могат да представляват опасност за Рим! Тъкмо по време на Спартаковия робски бунт Рим доказа колко е силен и как може да смаже бунтарите: шест хиляди кръста са били издигнати край Виа Апия — от Капуа до Рим — и на всеки е висял по един роб-бунтовник.
Луций пришпори коня, но представата за Страшния шпалир по протежение на главния път на империята не му даваше покой.
Шест хиляди разпънати!
Войникът не се плаши от купищата трупове на бойното поле. Но шест хиляди кръста! Представяйки си тази картина, Луций потръпна; потръпна от ужас и същевременно от гордост, че могъщият Рим е наложил такова назидателно наказание пред лицето на боговете и света. И Луций, който е частица от това несъкрушимо могъщество, би сторил същото. Защото е призван да служи на родината си! Защото иска да й служи!