— Да бъде благословен от боговете нашият император. Тиберий е просветен владетел. Той укрепи империята. Създаде в нея железен порядък. Мирът, въдворен от Август, при Тиберий се затвърди. По-добре да воюваме с мозъците си, отколкото да проливаме кръвта на римските синове.

Аривий се ужаси. Какъв обрат! Извънредно труден за човек, свикнал да мисли с малките мащаби на провинцията. Аривий се подчини. Въздъхна тежко и ще не ще — разкри картите си на противника:

— Наистина, така е, господарю мой. Да благодарим на безсмъртните богове! Всяка промяна би била опасна…

Луций стана. Не желаеше повече да си губи времето с този императорски слуга. Горещи благодарности за угощението, то бе прекрасно, и за още по-прекрасната компания, но е уморен, такъв дълъг път, любезният домакин ще го извини и разбере…

2

Комедия е нашият живот,а може би и вашият живот —кой точно знае?Но който през сълзи се смее гласно,но който декорите вижда ясно —ах, той си трае!А ние нищичко от вас не крием —и в глад, и в скръб усмихваме се ние.И за това единствено живеем —чрез своите шеги да ви разсмеем.Това е то съдбата на артиста,гримирания перко и флейтиста —да поразтуши господаря, роба,било в зори, било в среднощна доба…А темерутинът да мре от злоба!

Гласът на Фабий Скавър, който на сиракузкия бряг звучеше меко, сега се стори на Луций рязък, грубоват и зъл. В пурпурна туника, препасан с жълта лента — Фабий така хвалеше актьорите си, че и деветте музи можеха да почервенеят от завист. После той ги представи на публиката, насядала в кръг на палубата:

Тоз шкембо с куфалницата куха —Лукрин е той, наричан шмекера или търбуха.Приятели, такъв гладник май никой не познава,рисковано е с него да се плава —той може всички — с кораба — да изяде!Туй старче кривозъбо Грав се вика —за аса инак цепи косъма на две.А аз съм Фабий: и плямпало, и клюкар,и празнодумец, и на тази шайка главатар.Това пък е Волумния — едничката ни дама:играе девственици и матронино в първата си роля равна няма.