Публиката силно се разсмя. Шарлатанин, помисли си Луций, наблюдавайки Фабий. А в това време дебелата Волумния, пристегната в жълта туника от бисосПознавате ни всички, вече, други няма.Но стига и един артист в изкуството голямо,ако умее да играй добре.Комедия е нашият живот, помнете,със ръкопляскане ни изпратете!

Екнаха аплодисменти. Ръкопляскаха всички, и войниците, и центурионите; дори Симка удряше с лапички по мачтата, само Луций седеше безучастен. Той изпитателно се взираше във Фабий. Жалки куплетчета, компилация, но как ги декламира този комедиант! Сякаш са от Есхил

Представлението започна с акробатика. Фабий ходеше на ръце и се премяташе презглава. Шишкото Лукрин, с пъстра шапчица, напразно се опитваше да му подражава. Моряците и войниците се превиваха от смях, когато той падаше, когато за своето неумение получаваше шамари и ритници по задника от фъфлещия Грав. А той, хилаво старче, целият потънал в широката си тога — следваше да наподобява богат патриций, но изглеждаше толкова окаян и така безпомощно влачеше бялата си тога по палубата, че на човек му ставаше жално за него.

Фабий се разкрачи, преви се в кръста на една страна и изведнъж публиката видя въртележка от крака и ръце във въздуха. Шишкото, който искаше да направи същото, се строполи тежко още при първото навеждане. А Фабий продължаваше да се върти като пружина. Одобрителен вик и аплодисменти го изпроводиха зад „сцената“. Волумния и Грав, който беше свалил тогата си, жонглираха с ножове. Ножовете летяха, кръстосваха се във въздуха, остриетата бляскаха на слънцето и се чуваха само глухите удари на дръжките им, когато попадаха с точност в протегнатите длани. После летяха брадвички, след тях — чинийки; Волумния и Грав се надпреварваха в сръчност. Под гръмки аплодисменти Волумния метна Грав на рамо и изтича с него встрани.