— Но, Роджър, ти изчезна толкова неочаквано…

— Да, наистина ми се наложи срочно да пътувам по работа. И ти казваш на това „изчезване“? Предупредих Дороти и Джон.

— Странно, Роджър. В безопасност ли си? Никой ли не те шантажира? Не те ли заплашват?

— Умът ми е наред, паметта също, действам без принуда и от никого за нищо не се страхувам.

— А твоите скорошни страхове, Роджър?

— Глупости! Както виждаш, нищо не ми се случи.

— Да, но…

— Моля те, бъди добър, не се прави на грижовен опекун, трябва да продължа пътуването си. Позвъни на Дороти и кажи да ме чака след пет дни. Как е могла да забрави!

— Забравила е. Значи след пет дни?

— Не повече, обещавам. Топлият предразполагащ глас на стария Роджър.

— Нищо не разбирам. Да не си избягал от Дороти? Боже мой, на мен поне можеш да признаеш.

— Обичам я с цялото си сърце. А сега с теб ще говори лейтенант Паркър от полицията на Риджтаун. Чао, Хю!

— Довиж…

Но телефонът беше вече в ръцете на лейтенанта и той говореше ли, говореше. Как си позволява такива работи? Как смее напразно да безпокои полицията? И освен това: да задържат ли приятеля му, или да го пуснат?

— Пуснете го — успя да се вреди Фортнем и затвори апарата. Струваше му се, че още чува гаровия шум от триста километра на юг, вика на кондуктора „Заемайте, местата си!“ и тежкия грохот на влака, потъващ в непрогледната нощ.

Синтия влезе в гостната.

— Какви глупаци сме и двамата! — каза тя.

— А представяш ли си на мен какво ми е…

— Интересно кой тогава е изпратил телеграмата и защо?

Той си наля уиски и се изправи насред стаята с чаша в ръка.

— Добре поне, че с Роджър всичко е наред — каза накрая жена му.

— Къде ти!

— Но ти самият току-що каза…

— Нищо подобно не съм казвал. Щом като каза, че всичко е наред, никак не е лесно да го измъкнеш от влака и да го върнеш вкъщи. Едва ли щяхме да успеем. Телеграмата е изпратена от него, но после кой знае защо е премислил. Но защо, защо! — Сръбвайки от уискито, Фортнем мереше стаята с крачки. — Защо е трябвало да ни предупреди за препоръчаните колети? Тази година сме получили само един, и то тази сутрин…



10 из 16