— Не, не е идвал.

— Изчезнал е! Не е оставил никаква дреха в гардероба! Никаква! — и Дороти тихо заплака.

— Дръж се, Дороти. Веднага идвам.

— Трябва да ни помогнеш, трябва! С него се е случило нещо — изстена тя. — Направи нещо, иначе може да не го видим повече!

Фортнем бавно пусна слушалката върху вилката. Плачът секна. Щурците изведнъж станаха непоносимо гръмогласни. Той усетя как космите на темето му щръкват. Господи, каква тъпотия! Това не става. Това не става, защото е невъзможно да стане. Космите никога не щръкват.

Но когато поглади косата си, усети я като бодлива четка.

По закачалките наистина нямате никакви дрехи, Фортнем разкърши рамене, извърна се и срещна погледите на Дороти Уилис и сина й Джо.

— Случайно влязох тук — рече Джо, — и видях, че гардеробът е напълно празен.

— Между нас всичко беше наред — допълни Дороти — Живеехме прекрасно. Нищо не разбирам, нищо!

И отново заплака, скривайки с длани лицето си.

— Не сте ли го чували да излиза от къщи?

— Ритахме топка на двора — обясни Джо. — После татко каза, че му се налага да излезе за минутка. Когато след мъничко влязох, него вече го нямаше.

Дороти и Джо изпратиха Фортнем до изхода.

— Ще проверя на гарите и летището. Извинявай, Дороти, случайно да знаеш дали всички в семейството на Роджър са здрави? — нерешително попита Фортнем.

— О, едва ли е това. Струва ми се, че са го похитили — неуверено измърмори тя.

Фортнем поклати глава.

— Как така! Идва си вкъщи, събира си багажа й излиза да срещне похитителите си?

Дороти отвори външната врата и пусна в дома си вятъра и нощта. Гласът й трепна:

— Не, Похитителите са се вмъкнали в къщата. Изпод носа ни са откраднали Роджър. — И допълни: — Случило се е нещо страшно!

Фортнем прекрачи в нощта. Каквото и да се случи, щурците си пеят, дърветата шумолят. А предвестници на беди колкото искаш — мисис Гудбоди, Роджър и сега Дороти. „Случило се е нещо страшно!“ Но какво точно, дявол да го вземе! Какво! Фортнем се извърна и видя как Джо, изтривайки набъбналите сълзи, бавно се извръща и тръгва към мазето.