Движенията им изглеждаха бавни, но всъщност колко бързо и умело вършеха всичко! Дадоха вода на болните, сложиха им венозни инжекции, взеха им кръв и секрети за изследване. Електронният диагностик, който бяха донесли със себе си от базата, както и диагностикът на станцията не можа да определи болестта. Впрочем никой не се надяваше на това, тъй като в паметта на машините няма данни за тази неизвестна болест от космичен произход.

Така мина времето до 14,37. Лекарите успяха да нагласят походната лаборатория. Но не успяха да преминат към широка програма за изследване, тъй като в 14,40 един от тях се почувствува зле. В началото на следващия час стана ясно, че и двамата са заболели от същата болест, от която страдат и техните пациенти.

Такова е положението на нещата сега. Болните са вече осем. Състоянието на първите шест… Никой не може да каже дали то се е влошило или подобрило, защото не се знае как протича болестта и кое би следвало да се смята за благоприятен симптом. Болките са спрели, температурата е спаднала под 36 градуса. Но хората почти не виждат и, изглежда, тази слепота прогресира. Не им се вие вече свят, но чувствуват такава слабост, че нямат сили дори да вдигнат ръка.

Положението в земните лаборатории ви е известно. Подвигът на заболелите лекари не бе напразен. Те получиха ценни сведения, монтираха автоматика, чрез която телеметрията показва състоянието на болните. За да се стигне до сигурен метод на лечение обаче, трябва най-напред да се открие причинителят, да се определи как действува той. Дори и в такъв момент за това е необходимо време…

Време и усилия на интелекта… Неразрешими задачи няма. И специалистите, и болните не губят надежда. „Ние не смятаме да умираме — казват те. — Предайте на Земята, че ще дадем достатъчно време на лекарите.“

Време! Всичко зависи само от времето.

Анджей не знаеше дали самият той вярва в това, което бе написал на края.