Ландола се наклони напред изплашен.

— В такъв случай ще са само призраци.

— Тогава и дон Фернандо би бил също така само призрак, за когото все пак признахте, че е жив.

— Той? Да се е появил?

— Да. Всички са заедно.

— Дон Фернандо на бял свят? Що за приказки са ви наплещили?

— Приказки? — кипна Кортейо. — И смеете да питате? Каква наглост! Да не мислите, че ще се впрегна да дойда в Барселона от Родриганда, само за да ви разкажа някаква фабула?

Ландола се съвзе. Той разбра, че ло някакъв начин е прозрян и се залови да се противопостави на противника с остро държане.

— Говорите за наглост — поде с онзи студен тон, който даваше да се предположи, че във вътрешността му в действителност кипи вулкан. — Ще ви помоля да избягвате подобни изрази, ако държите да разговарям с вас. Аз не съм негодяй.

От очите на Кортейо го стрелна заплашителен поглед. Сетне адвокатът сви пренебрежително рамене.

— Как другояче ще наречете човек, издирван от полицията?

— Сеньор — избухна Ландола, — насочените срещу мен издирвания са само една последица от последната ми политическа дейност. Знаете, че обхождах средноевропейските държави като испански разузнавач. Прусия иска да бъда екстрадиран.

— Само защото сте действал като разузнавач? Лъжа!

— Сеньор Кортейо!

— Повтарям: лъжа! На първия министър на Прусия няма и да му хрумне да изисква от Испания вашето екстрадиране, това би го направило за посмешище. Според съществуващите закони той няма право на подобно искане. Политически престъпници не се екстрадират. Да бяхте действал за Испания, тя щеше да ви защити. Но вместо да го стори, тя дори ви преследва. Кажете все пак, защо?

— Прави го само привидно, за да успокои Прусия.