— Я стига, знам го по-добре. Нима вярвате, че не поддържам връзка със средите, за които става дума? За изпълнение на вашите поръчения и за заплащане на някои други емисари ви е била поверена значителна сума. Вие сте задържал всичко за себе си. Просто сте присвоил сумата.

— Сеньор Кортейо, навярно ще имате добрината незабавно да оттеглите това твърдение?

— И през ум не ми минава, Ландола. Заради тази злоупотреба сега сте издирван и от тукашните власти. Намерението не е да ви предадат на Прусия, а по някакъв начин да ви обезвредят.

— Нека само опитат! Още не са ме спипани!

— Не се надценявайте прекалено! Какво ще стане, ако доведа тук първия срещнат полицай и му кажа, че сте Ландола?

— Тогава бих си имал в дранголника колега. Ще разкажа всичко, каквото зная за вас.

— Хич няма и да посмеете да ме намесите, защото като съучастник и изпълнител на моите планове и проекти вас ви очаква едно не по-малко строго наказание от мен.

— Наистина ли вярвате, че това би могло да ме възпре да ви накисна?

— Да — отговори Кортейо високомерно.

— Е, тук твърде много се заблуждавате. Та нали сам казахте преди малко, че ме търсят, за да ме премахнат от хоризонта. С други думи казано, било чрез смърт или доживотен затвор, ще ме направят безвреден. Като е тъй, надали ще влоша повече съдбата си, ако издам деянията ви.

— Ваша воля. Пет пари не давам за онова, което ще надрънкате за мен. Никой няма да ви повярва и дума.

— Мога да приведа доказателства. Достатъчно имам на разположение. Ще спомена за пример различните писма и инструкции, които сте ми писал и пращал.

— Въобще не ме е страх. Тези неща са унищожени.

— Вярвате ли го действително? — ухили се Ландола подигравателно.

— Ами нали се споразумяхме всеки от своя страна да унищожи кореспонденцията.

— Това е вярно. И аз съм убеден, че сте изгорил всички мои драсканици.