Пристигнах точно за краткото съвещание, дори не можах да разменя две думи с колегите. Нашите съвещания са нещо удивително. Уж само седиш и слушаш, а се изморяваш, като че ли си писал уводна статия. Докато се изказваха Леворски и Перов, всичко вървеше нормално; те говореха дълго, но смислено — за новите задачи на вестника във връзка с внедряването на Спестовната каса за време, разбира се. Само че след това думата взе Клопонечецки. Спогледахме се кисело. И тук ме осени. Какво пък, ако… В края на краищата тук сме много и отсъствието на един човек може да мине незабелязано. „Внасям половин час!“ — заповядах мислено, изтръпвайки от собствената си смелост.
Стори ми се, че само за миг съм притворил клепачи. Но веднага след като погледнах в залата, разбрах, че съм загазил. Загазили бяхме всички. Главният редактор и Клопонечецки стояха един срещу друг и лицата им светеха като светофари: на главния — червено, на Клопонечецки — зелено. Те мълчаливо гледаха празните редици столове.
— Ама това на какво… — щях да отнеса целия изблик на гняв, ако през това време в залата не бяха започнали да възникват останалите сътрудници. Навярно все пак има телепатия, след като всички са били овладени от едно и също желание, когато започна да говори Клопонечецки, и всички са го осъществили едновременно…
Няма да описвам следващите тиради… Спаси ни само това, че за новия брой спешно трябваха репортажи от първия ден на победата над времето, няма да събираме материал в редакцията я!
Излетях на улицата със скорост, при която подметките започват да димят…
И веднага попаднах на зрелище… Висок, величествен гражданин с побелели коси, приличащ на паметник на самия себе си, плачеше, опрян на електрическия стълб.
— Извинете, мога ли да ви помогна с нещо? — Докоснах го по рамото. Сълзите му пресъхнаха веднага, но гласът му хлипаше.
— Глупави хлапета… Глупави хлапета… Глупави хлапета…
След малко всичко се изясни. Той беше учител. И дори не просто учител, а учител — маестро, доколкото тази дума е уместна в педагогиката. И от неговия урок — неговия урок! — да избяга целият клас.