— Децата ще се върнат — опитах се да го утеша.

Но той беше твърде горд и прославен, за да се утеши. Отиде направо в милицията. Откъм гърба изглеждаше още повече като паметник на самия себе си.

Надрасках в бележника си: „Учителят Влад. Ив. Н. Децата. Отрицат. последици Спест. каса.“ — и продължих нататък да събирам впечатления.

Които не закъсняха. Като завих зад ъгъла, буквално се сблъсках с една снажна матрона, която се оглеждаше наоколо и кой знае защо размахваше ръце във въздуха.

— Не го ли видяхте? — се хвърли тя към мене.

— Кого? — стъписах се аз.

— Ами мъжа ми!

— Простете, но…

— Ние вървяхме под ръка!

— Но аз…

Лицето й доби зловещ израз.

— Така, значи… Навреме избяга… Изостави ме! Но почакай! — Тя заплаши въздуха с юмрук и енергично изруга. — Аз ще те изпреваря!

И изчезна пред очите ми.

Още не бях дошъл на себе си, когато силен удар в рамото ме накара да отскоча.

— Пардон! — вежливо каза пъргав мъж с кривоглед поглед, възниквайки отникъде. — Да сте видели оная моята?

— Една такава ли? — очертах с ръце контура на габаритите й. — Реши да се възползува. Догонва.

— Аха! — просия пъргавият мъж. — Точна сметчица.

Той ми намигна и се скри в близкия магазин. Извадих бележника си, но не можах да реша къде да впиша този случай — в графата за положителните или за отрицателните последици от внедряването на Спестовната каса за време.

Междувременно бях огладнял и тръгнах към близката закусвалня. Масите бяха почти празни, обхвана ме надежда да се наобядвам бързичко. Но кому ли не е ясно, че скоростта на обслужването не зависи от това пълно ли е заведението за обществено хранене, или не. Четвърт час след приемането на поръчката ми все още не ми донасяха супата, започнах да се отегчавам. Но тозчас в главата ми дойде гениална идея. Имам в запас половин час, спестен при изказването на Клопонечецки. Ще се възползувам от него да нахвърля репортажа си, а през това време и супата ще пристигне. Благодарейки в душата си на Спестовната каса за време, дадох заповед и…