С позволението на Ваша милост и на мене много ми се иска да напиша как Ваша милост, на когото неизвестно откога му треперят крайниците, унищожи вече осемнадесет бисерни матрици, които трябваше да изхвърлим, защото след формулата за обич към това, което е дребно, не остави никакво място за забрана да се обича това, което не живее под водата! Искаше да ни убедиш, достойни Филонавте, че това е недоглеждане, но повторено осемнадесет пъти, то е достатъчно, за да те затворят в дом за изменници или за луди и само до избора между тях да бъде ограничена свободата ти!

Разобличен, Филонавт понечил да се защити, но Миногар го изпреварил с думите:

— Някой би могъл да си помисли, благородни Амасиде, че тук сред нас си като медуза без петънце, кристална. А нали неизвестно как и ти добави единадесет пъти в тази част на матрицата, която засяга всичко, от което кралският син трябва да се гнуси, един път триделна опашатост, друг — синьо оксидиран гръб, два пъти — изпъкнали очи, после двойна коремна броня и три червени искри, сякаш не знаеш, че всички тези черти могат да насочат вниманието към присъстващия тук Диоптрик, кралския съродител, и така в душата на кралския син да бъде предизвикана омраза към този мъж…

— А защо на края на матрицата Диоптрик все записваше презрение към съществата, чието име завършва на «ид»? — попитал Амасид. — И ако ще става дума за това, защо самият ти, уважаеми Миногаре, неизвестно по каква причина включваше упорито към предметите, които кралският син трябва да мрази, петоъгълен стол с облегалка като плавник от брилянти? Нима не знаеш, че точно така изглежда кралският трон?

Настъпила неловка тишина, прекъсвана само от слабо плискане. Дълго се мъчили сановниците, раздирани от противоположни интереси, докато не се разделили на групи. Филонавт и Миногар стигнали до споразумение синоматрицата да предвижда симпатия към всичко дребно, както и желанието да се дава предимство на подобни форми.