И двамата говориха и пиха до полунощ, после старецът бе сложен да спи и Том също си легна. Скоро заспаха.

Към два през нощта старецът внезапно се събуди.

Вгледа се в тъмното, като се питаше къде е, после видя картините, тапицираните столове, лампата и килимите, направени от Франк, и седна в леглото. Стисна юмруци. После стана, облече се набързо и тръгна със залитане към вратата, сякаш се боеше, че няма да стигне до нея, преди да се случи нещо ужасно.

Когато вратата се затръшна, Том рязко отвори очи.

Някъде в мрака някой викаше, крещеше, предизвикваше стихиите, отправяше богохулства с пълно гърло, кълнеше, а накрая се чуха удари, сякаш някой блъскаше стената или друг човек.

След доста време дядо му се върна в стаята, мокър до кости.

Като се олюляваше, мърмореше и шепнеше нещо, старецът смъкна мокрите си дрехи пред угасналата камина, хвърли един вестник върху въглените и краткотрайните пламъци осветиха лицето, на което яростта постепенно се сменяше с вцепененост. Намери и облече халата на Том. Младежът стисна очи, когато старецът протегна окървавените си ръце към угасващите пламъци.

— По дяволите, по дяволите, по дяволите! — Сипа си уиски и отпи голяма глътка. Примигна към Том и картините на стената, после погледна към Том и цветята във вазите и пи отново. Накрая Том се престори, че се събужда.

— Минава два. Трябва да почиваш, дядо.

— Ще почивам, след като свърша с пиенето. И с мисленето!

— За какво мислиш, дядо?

— Точно сега — отвърна старецът, седнал в полутъмната стая с чаша в ръце, докато последните призрачни пламъчета в камината догаряха, — си спомням твоята скъпа баба през юни хиляда деветстотин и втора. И как се роди баща ти, и как бе страхотно, а после се роди и ти, и също бе страхотно. И как баща ти умря, когато ти беше съвсем мъничък, и колко тежко й беше на майка ти в онези бедни и студени времена в суровия Дъблин. И за мен си в полето, все работа, и за това как се виждахме само веднъж месечно. За това как хората се раждат и си отиват. Такива мисли се въртят в старческата глава по нощите. Мисля си как се роди ти, Том, какъв щастлив ден беше. И сега те гледам какъв си. Това е.