— Не. Моят храбър Халеф никога не се е страхувал.

Той засука много самодоволно мустака си, който отляво се състоеше от мляко, а отдясно — от някой и друг косъм, тикна назад чалмата, изпъна възможно по-високо своята дребна, суха фигура и разхалтави обкованите със сребро пищови. След това ефектно въведение подхвана:

— Ти каза истината, сихди. Ти си най-храбрият мъж и най-големият воин на западните страни. Имаш една силна пушка, за да убиваш с нея лъва, черната пантера и мечката. По-нататък имаш една кремъклийка, от която можеш да изстрелваш много куршуми, без да я пълниш. Имаш също два малки пищова, дето гърмят шест пъти в минута. Но аз съм твоят приятел и закрилник хаджи Халеф Омар и под моята закрила ти си бил сигурен като в сянката на Аллах и Пророка. Аз и днес ще бдя над теб, та никой враг да не може и косъм да побутне от главата ти.

— Това очаквам и аз — отвърнах сериозно, макар че едва съумях да сдържа една лека усмивка.

Моят дребен Халеф обичаше малко да ги поразтяга, но въпреки това знаех, че във всяко отношение мога да разчитам на него.

Той отвори отново уста, за да продължи собственото си превъзнасяне, но бе прекъснат от нашия придружител.

Бяхме напуснали шерваниското село при първата утринна дрезгавина и придружени донякъде от неговия повелител. Изтокът постепенно бе просветлявал и сега първият лъч на слънцето се стрелна покрай нас, за да облее с бляскава светлина талазите на Заб. Водачът скочи от коня, коленичи с отправено към утрото лице и извика с разперени, ръце:

— Иа Шемс, иа Шемс, иа Шемс

Остана коленичил, докато огненото кълбо напълно се издигна на небосклона. После стана. Бях изненадан и сега се обърнах с въпрос към него:

— Йесиди

— Така ни наричат, о, господарю — отвърна той и след кратка пауза добави: — Сега сигурно повече няма да ми се доверяваш?

— Как стигна до този въпрос?

— Никога ли не си чувал колко лошо говорят хората за нас?