— Често съм чувал, но въпреки това ти вярвам. Сред йесиди аз съм срещал повече добри хора отколкото сред следовниците на Мохамед и техните шейхове и кавали са ми приятели.

Той ме погледна изненадано.

— Ходих, ти познаваш главатарите и жреците на йесиди!

— Да. За Големия празник бях в Баадри и гост в Шейх Ади.

— Прощавай, о, господарю. За Големия празник мюсюлманин не бива допускан.

— Аз съм християнин. Но хаджи Халеф е мерд ел ислюм и въпреки това бе допуснат.

Видях невярващата физиономия на йесиди и измъкнах моя мелек та’ус, който носех окачен на шнур на врата под дрехата си. Едва съгледал малката фигурка, той се провикна удивен:

— Мелекта’ус, който получават само най-големите довереници на мир шейх кхан! Господарю, ако ти наистина си християнин, то името ти е Кара бен Немзи ефенди!

— Така ме наричат в тези страни.

— Значи ти си чуждоземецът, който се би заедно с нашите навремето срещу войниците на мютесарифа на Мосул?

— Да. На сбогуване мир шейх кхан ми даде мелек та’уса като разпознавателен знак, ако се нуждая от услугите на някой йесиди.

— Ходих, всеки йесиди с готовност ще даде живота си за теб, като съгледа този скъпоценен знак. Заповядай какво да сторя и аз ще сторя всичко!

— От теб желая само благополучно да стигнем до себари-кюрдите.

— Това ще стане, о господарю. Ето я Бююкзаб, а там до брега лежи един келлек, който ще ни пренесе през водата.

— Кому принадлежи салът?

— Малкоегунд го направи, но всеки жител може да го ползва.

— Никой друг?

— Никой.

— Значи преди нас тук са се прехвърлили жители на селото?

— Днес?

— Да. Виж тук пресните следи от два коня! Келлекът е лежал вдясно, а ездачите са слезли там. Влажните стръкове почти са се изправили — били са стъпкани преди около час. Каква работа имат двамата там отсреща? Реката образува границата. Следователно те могат да отидат само при кюрдите себари. Защо тези хора не са яздили с нас?