— Да, господарю. Келлека ли трябва да докарам?

— Не. Вие сега ще плувате до другия бряг и ще се скриете отсреща в гъсталака от чинари и биех

Двамата насочиха конете си към водата, а аз обърнах своя. В тръс достигнах близкото възвишение, от което бяхме дошли, и оттук действително различих Мелеф с всичките му ширвани-кюрди. Те тъкмо свърнаха по-нагоре от моето наблюдателно място в една клисура. Бяха описали дъга, за да останат скрити за нас. Ако и аз исках да не бъда забелязан от тях, не биваше да губя време. Препуснах в галоп към реката и когато жребецът навлезе във водата, вдигнах оръжията нависоко, за да ги предпазя от намокряне.

— Ходих — викна ми йесиди, — преследват ли ни?

— Да.

— В такъв случай сме изгубени.

— Как така?

— Погледни нагоре!

Посочи към веригата хълмове от тази страна на Заб, ограничаваща речната долина. Различих един отряд от може би трийсет ездачи, които се спускаха към нас.

— Това себари-кюрди ли са?

— Да, господарю.

— Според мен двамата ширвани не може да са стигнали най-близкия бивак на себари!

— Те сигурно случайно са се натъкнали на тоя емджерг

— Знаеш ли някой сигурен път през планините Тура Гхара към Акра или изворите на река Акра?

— Да. Какво се каниш да правиш там?

— Искам да опозная онези земи. Ще тръгнем тук надясно и така, струва ми се, ще можем да се изплъзнем.

— Няма да можем да се измъкнем на враговете, господарю, защото долината там е затворена от скали, които достигат до водата. Никой кон не е в състояние да ги изкатери.

— Добре, тогава ще яздим срещу мъжете.

— И после?

— Какво ще правим после, ще видим. При всички случаи ще се държиш миролюбиво. Ти си наш водач, наистина, но не техен враг. На теб нищо няма да ти се случи.