— Аз съм малкоегунд на бивака, разположен отвъд планините, и ме наричат Шери Шир

— Ти имаш едно чудесно име, защото един герой е гостолюбив, а в силния лъв няма притворство. Мелеф сигурно те е уведомил, че желая да пристъпя като гост в твоя йилак

— Лъжеш се. Мелеф ме извести, че ти си гяур, който омърсява жилището на истинския вярващ. Ти ще видиш нашия бивак, но само като пленник.

— При това положение позволи да говоря първо с Мелеф!

Видях, че ширвани-кюрдите са навлезли във водата, и реших незабавно да се възползвам от това обстоятелство, показвайки на себари колко са опасни нашите оръжия. В миг обърнах коня и препуснах към реката. Халеф ме последва, зад него се понесе йесиди и на края себари те. Мелеф беше най-предният във водата.

— Назад, гамси

Мелеф не се вслуша в думите. Вдигнах карабината. Човешка кръв не исках да проливам. Първият ми куршум улучи коня му някъде в областта на окото. Той изчезна заедно с него. Два, три, шест пъти стрелях със същия успех. Лишените от седла ездачи заплуваха уплашено към отвъдния бряг, а другите не се чудиха дълго да ги последват. Всичко това се случи за не повече от минута. Халеф междувременно бе вдигнал своята двуцевка, за да ми прикрива гърба от себари, но те предпазливо бяха спрели на известно разстояние. Сега се обърнах отново към техния малкоегунд:

— Шест коня, без да зареждам. Видя ли? Ако исках, можех да застрелям всичките — и конете, и мъжете. Необходимо е само да вдигна тюфенка

По време на тези думи предпазливо бях заредил отново карабината — процедура, която кюрдите не познаваха. Сега обърнах коня надясно. Те бързо ми препречиха пътя и предводителят каза:

— Ходих, ти си един голям герой и ще дойдеш с нас!

— Не. Пленник на себари аз няма да стана.

— Ние няма да ви пуснем.