Госпожа Шрьонер сграбчи ръката й. В потискащата тишина прозвуча още един изстрел. Звукът определено идваше от задния вагон. През шума от настаналата всеобща истерия внезапно се дочу бебешки плач.

„О, мили боже! — мислеше отчаяно Реджина, обезумяла от страх. — Това е обир!“

Във вагона настана хаос. Мъжете скочиха на крака и засноваха тревожно наоколо, жените пребледняха и се разтрепериха от изненада и страх. От съседния вагон долетя нов изстрел и пронизителен, болезнен женски писък. Никога преди Реджина не бе чувала подобен звук, но знаеше какво изразява той — ужас и скръб.

Точно в този момент в купето нахлу мъж с маска на лицето и с огромен револвер в ръка.

— Никой да не мърда! Всички да замръзнат по местата си! Който шавне, незабавно ще намери смъртта си!

Реджина и госпожа Шрьонер се намираха в дъното на вагона, останалите пътници стояха между тях и бандита. Реджина замръзна. Не можеше да повярва, че това се случва.

Всички се подчиниха на маскирания и замръзнаха неподвижни. Жените хлипаха безпомощно, един от джентълмените също избухна в сълзи. Бандитът посегна грубо към жената, която стоеше най-близо до него, и дръпна обиците от ушите й. Тя изкрещя и мъжът я удари. Реджина видя как жената се удря в стената и се свлича на пода, а хубавият й жакет на бели и розови райета се напоява с кръв.

Бандитът се наведе над нея и смъкна изящното й колие. Жената ридаеше неудържимо.

— Вероятно ще трябва да те взема с нас — озъби се зловещо маскираният. При ужасения й писък той се изхили грозно и се изправи в целия си внушителен ръст. После се обърна към мъжа, който стоеше най-близо до него, и извади от джоба му портфейл, а след това посегна към ръчния му часовник.

Реджина трепереше. Вече не беше толкова шокирана и най-сетне започваше да осъзнава, че това не е просто кошмарен сън.