Бандити ограбваха пътниците от влаковата композиция, и то по жесток, ужасяващ начин. Заплахата на маскирания към младата дама все още отекваше в ушите й. Не можеше дори да мисли. Беше напълно вцепенена от ужас. Опасяваше се, че вратата, която води към платформата между двата вагона, е твърде близо до нея. Дали и в съседния вагон имаше бандити? Оттам не се долавяха никакви звуци. Но дори и да нямаше бандити, скоро щяха да нахлуят и там. Сърцето и се блъскаше лудо в гърдите.

Бандитът обхождаше с поглед смълчания вагон. В следващия момент очите му се спряха на Реджина. За миг погледите им се срещнаха. Когато маскираният се обърна, за да пребърка третата си жертва — някакъв млад мъж — Реджина вече бе обзета от влудяваща паника. Цялата трепереше. Потта почти я заслепи, когато видя маскираният да вдига револвера си и да удря по главата протестиращия младеж. Ударите на сърцето й отекваха в ушите. Тя преглътна неволен стон, когато бандитът извади от джоба на мъжа портфейл и премина към следващия пътник. Не искаше да види какво ще се случи след това.

Реджина профуча покрай госпожа Шрьонер, която извика от ужас, и измина трите стъпки до вратата. Нямаше нужда да се обръща назад, за да види, че маскираният я е забелязал.

— Стой! — изкрещя той.

Реджина не му обърна внимание. Чуваше бесните удари на сърцето си. Тя сграбчи стоманената брава, отвори шумно тежката врата и се озова на платформата. Не можа да потисне стона си при вида на високата скорост, с която се движеше влакът. Защото трябваше да скочи от него.

Отново прозвуча изстрел от пистолет, този път току зад гърба й. Маскираният стреляше по нея.

Реджина изкрещя от ужас и за последен път погледна твърдата земя, която профучаваше под нея с невероятна скорост. После, без да се замисля, тя се хвърли от влака.

ПЪРВА ЧАСТ

ТАЙНИ