Тази дума наистина ми направи очакваното от него впечатление, но аз не се издадох и попитах с безразличен глас:

— Е и какво?

— Какво ли? Ама че въпрос! Не знаеш ли какво означава Ябадиу?

— Това е старото име на Ява. Приблизително по времето на Птолемей островът се е наричал така.

— Правилно! И така Ява! Е, какво ще кажеш?

— Там ли искаш да отидеш, сър?

— Дали искам? Не виждам кой би могъл да ми забрани! А да не би да има някой правото да ти забрани на теб?

— Не.

— Значи, разбрахме се! Ще отплаваме за Ява!

— Полека, полека, сър Джон! Едно пътуване до Ява би ме отдалечило твърде много от родината.

— Не трябва да се гордееш много с тази мисъл, Чарли. Всички пътища водят към Рим и на тебе може да ти е съвсем безразлично дали ще се завърнеш в родното си гнездо от запад или от изток, през Америка или през Африка. Много ти се чудя, че…

Той беше прекъснат. Навън сега се разнесоха музика и песни и един от главните прислужници на хотела влезе, като носеше свещ, понеже се стъмняваше вече и ни помоли да се покажем на верандата, тъй като искали да ни видят.

— Кой иска да ни види? — попита англичанинът учудено.

— Народът, който се е събрал заради вас, да ви изкаже уважението си и да ви благодари.

— За какво?

— Жените, които сте избавили, ще минат тържествено през града.

Рафли направи една от особените си гримаси, остави пенснето да се плъзне до върха на носа му и попита:

— Да не би да трябва и ние да се помъкнем празнично из града?

— Ваша светлост, кой би помислил такова нещо!

С тези думи изплашеният човек изхвръкна през вратата. Рафли се усмихна и ми кимна:

— Добре, тогава да се оставим да ни позяпат! Но преди това ти казвам, че разчитам на тебе да ме придружиш до Ява. Необходими ми са три дни за подготовката на това пътуване; толкова време ти давам и да размислиш дали искаш или не. Но тежко ти, ако след това не пожелаеш да тръгнеш с мен!