Той поздрави кисело и спря без желание коня си, когато отвърнахме на поздрава му. Джим Снафъл го попита:

— Ще се разсърдиш ли, сър, ако те задържим за минутка? Команчите са изпълзели от дупките си, а при такива обстоятелства е винаги добре да се знае дали местността, която човек има пред себе си, е сигурна, или не. Ти идваш може би от Бийвър Крийк насам?

— Да — отвърна запитаният, като изпъна дългата си фигура и нетърпеливо раздвижи рамене. — Ако искате да знаете нещо, бъдете кратки. Аз бързам.

— Нищо ненужно няма да бъде казано. Кой път имаше от другата страна на Крийк?

— От Ентилоуп Хилз към Кънейдиън.

— Да си се натъкнал на следи от команчи?

— Не.

— Но оттатък вече имало враждебни настроения.

— Не съм чул нищо. Свърши ли? Трябва да тръгвам.

— Да, при един толкова ясен отговор — свърших. Благодаря ти най-вежливо, сър, и ти пожелавам добра езда!

Снафълс бяха доволни, ала аз — не. Ако най-напред необичайната сбруя и ханджарът ми се бяха сторили учудващи, то сега ми направи два пъти по-голямо впечатление прекомерното бързане на непознатия. Той ми се видя уплашен, Това, че претендираше да идва от Ентилоуп Хилз, беше невероятно. Ето защо подтикнах коня си плътно до неговия, когато понечи да го подкара, и казах:

— Още миг, сър! С що за рядка сбруя е украсен конят ти? Тук никога не съм виждал такова нещо.

— Това не ти влиза в работата! — изръмжа грубо оня и опита, изпълнен с нетърпение да мине край мен.

Аз обаче останах на пътя му и продължих:

— Правилно! Не ми влиза в работата, само че аз съм любопитен и много ми се ще да го зная.

— Махни се от пътя ми! — излая той. — Това е мексиканска сбруя. Сега вече го знаеш и върви по дяволите с твоето любопитство!

Той изправи коня на задните крака, за да препусне в завой край мен, ала аз смушках моя в още по-дълъг скок, с което останах до него, и отвърнах: