— Е-е, нямаш ли отговор за мен?

— Наистина ли мислиш, че ако някой червенокож беше дошъл по следата ми, щеше толкова лесно да може да ми свети маслото?

— Определено!

— Охо! Аз щях да го видя и той щеше да получи куршума ми, преди да е разбрал на кое място лежа. Та нали и вие самите бяхте отдалечени от мен само на няколко крачки, когато най-сетне ме видяхте. Аз значи можех десет пъти да ви издухам, както вие си помислихте, че съм издухан.

Тогава Джим отправи удивен поглед към брат си и каза, замислено поклащайки глава:

— Човекът е прав. Не мислиш ли, стари Тим? Той говори като в книга, макар да не изглежда толкоз умен. Действително щеше да ни очисти, ако между него и нас съществуваше някаква вражда и — той прибави с натъртване — ако беше уестман.

— Yes! Той обаче не е уестман — отговори Тим много категорично, като ме огледа с доброжелателно-съжалителен поглед. — Сигурно е някой заблудил се сетлър.

— Да, така е, то се вижда. Нека се заемем с него и го отведем на правия път. Да се заблудиш тук, в Далечния запад, и да бъдеш спипан от команчите, това не е най-върховното чувство. Междувременно ние също можем малко да отдъхнем тук. Мястото не е лошо за тая цел.

Джим слезе, седна до мен — неговият брат също — и ме попита с онзи самоуверен, но същевременно приятелски тон, с който високопоставеният се обръща към някой нуждаещ се от помощ нисшестоящ:

— Нали нямаш нищо против, че ти правим компания, а?

— Прерията е открита за всекиго, сър.

— Охо! Та това звучи така, сякаш ти е съвсем все едно, че искаме да ти дадем съвет и помощ.

— Много мило от ваша страна, ала аз не се нуждая нито от съвет, нито от помощ.

— Не? — попита Джим, като повдигна вежди и ме погледна умислено. — Значи не си се объркал?