— Не.

— Хм-м! Странно! Залагам мулето си срещу младо яре, че не си уестман. Откъде идваш всъщност?

— От Германия.

— Немец? Хм, това действително е много вероятно. Лицето, костюмът ти, всичко по теб е немско. А може ли човек да узнае какво те води насам и как се казваш?

— Защо не? Но аз бях пръв тук и следователно имам правото по-напред да ви поставя този въпрос.

— Bless me (Дявол го взел), тоя мъж спазва добрите обичаи! Е, добре, понеже ние действително дойдохме по-късно, ще се представим, като ти кажем, че сме истински уестмани, а не неспортсменски ловци, каквито сега със стотици правят старата прерия несигурна. А как се казваме? Нашето истинско име ще ти бъде безразлично, защото цял свят ни нарича само Двамата Снафълс, заради носовете ни, както трябва да знаеш. Това е малко досадно, но ние така сме свикнали, че пет пари не даваме. Сега знаеш какви сме и как се казваме и мисля, че ти също ще отговориш на моя въпрос.

— С най-голямо удоволствие — отвърнах, като си послужих с неговите собствени думи: — Аз също ще ви кажа, че съм истински уестман, а не неспортсменски ловец, каквито сега със стотици правят старата прерия несигурна. А как се казвам? Моето истинско име ще ви бъде безразлично, защото цял свят ме нарича само Олд Шетърхенд.

При тези думи Джим Снафъл подскочи нависоко и извика:

— Олд Шетърхенд? Heigh-day!

Не можа да продължи, защото неговият брат Тим го прекъсна:

— Глупости! Хич не се оставяй да те занасят, стари Джим! Я огледай тоя мъж както трябва! Той и Олд Шетърхенд! Зная със сигурност, че имаш очи на главата си.

Джим откликна на подканата, като плъзна поглед по мен, след което се съгласи разочаровано:

— Well, имаш право, стари Тим, тоя мъж не е Олд Шетърхенд. Как само си го въобразих! Ако той беше Олд Шетърхенд, човек би могъл да вземе някоя миеща мечка за гризли.