Докато казваше това, той седна пак. Аз му отговорих:

— Дали ще хванеш вяра на думите ми, или не, нищо не може да промени истината в тях.

— Pshaw!

— Е, кой?

— Един джоукър си ти, веселяк, който иска да ни поразведе за дългите носове. Ама тая работа няма да ти се удаде. От изненада преди малко да чуя така неочаквано името Олд Шетърхенд хич не помислих, че познавам тоя прочут ловец.

— Я гледай! Ти го познаваш, мастър Снафъл?

— Да. Ние го видяхме веднъж във форт Кларк край река Мисури.

— Във форт Кларк? Значи той всъщност е бил в Северна Дакота? Не го знаех.

— Не се и съмнявам, защото съм убеден, че за Олд Шетърхенд изобщо не знаеш нищо повече освен само името. Казвам ти, тоя ловец е висок като дърво. Извънредно широкоплещест мъж и с гарвановочерна брада, която му стига чак до гърдите. Той е получил от Винету, преди да се сприятелят, брадвен удар по челото. Белегът и до днес още се вижда.

— Брадвен удар по челото? Много висока, двойно широка фигура с голяма черна брада? Хм-м! Тук вие наистина сте се оставили да ви разходят за дългите носове, мастър Снафъл. Олд Шетърхенд никога не е бил във форт Кларк. Този, когото току-що описа, е един трапер, роден в Айова, на име Стоук, който действително много пъти се е представял за Олд Шетърхенд, докато бе турен край на лъжите му.

— От кого?

— От истинския Олд Шетърхенд.

— Аха! Значи от теб? Наистина съм любопитен да го чуя.

— Всичко протече много гладко и ясно. Беше във форт Рандъл, край река Мисури. Аз отидох там, за да допълня барута си, и заварих в магазина компания от мъже, които седяха около него и слушаха жадно лъготенето му. Запитах го дали наистина е Олд Шетърхенд и когато оня отвърна положително на въпроса ми, заявих, че аз съм единственият мъж, притежаващ правото да носи това име. Тъй като той ме нарече лъжец, приведох му доказателство, че съм казал истината.