— Да.

— Тогава я покажи! Много ми се ще да я огледам.

— Другият Олд Шетърхенд във форт Кларк показа ли ви пушките си?

— Не. Кой ще ти дръзне да досажда на един такъв мъжага!

— На мен обаче преспокойно досаждаш! Нима оня имаше при себе си мечкоубиец и карабина?

— Не знам. А и не е нужно да го знам. Казвам ти, той беше истинският: широкопола шапка, ловно яке от лосова кожа, ловна риза от еленова кожа, легинси от еленова кожа и дълги непромокаеми ботуши — така ходи Олд Шетърхенд. Я да те поогледам! Шапката ти е единственото нещо, към което пасва думата ловец или уестман. На всичко друго мястото му е зад плуга на нивата или в зайчарника. И което е най-главното: Олд Шетърхенд не е тук, в равното, а горе, в планините Гро Вонтр.

— Толкова ли си сигурен?

— Да. Но ти не знаеш какво се е случило там горе. Чу ли за Винету?

— Вождът на апачите? Какво знаеш за него?

— Че е мъртъв. Сиу оглала са го застреляли в планината Ханкок и Олд Шетърхенд е по петите им, за да отмъсти за смъртта на своя прочут приятел. Казвам ти, никой няма да се отърве! Поразяващата ръка никога не пролива ненужно кръв, но в този случай няма да отдъхне, преди да е заличил червенокожите до последния човек. Сега все още ли искаш да твърдиш, че си Олд Шетърхенд?

— Да.

— Разкажи ни тогава какво се случи в планината Ханкок!

— Достатъчно ми е, че го преживях, нямам желание още и да го обсъждам.

— Well! Пак едно оправдание, което не звучи лошо! Човече, ти много ми харесваш. Ти или си се побъркал и се смяташ за някой, който не си, и тогава трябва да се заемем с теб, за да не почнеш да се смяташ за султана на Турция или императора на Китай; или си правиш само майтап и тогава си компаньон, който много добре ще ни подхожда. Ако имаме еднакъв път, ще те вземем с нас. Откъде идваш?