— Ще останете тук на котва до моето завръщане.

— А ако не се върнете?

— Тогава ще изчакате до другиден заранта и ще отплавате предпазливо. При всички случаи ще намерите Хуарес. Но ви моля, дръжте строга вахта. Задържат ли ме отсреща, значи имат намерение да завладеят вашия товар и ще опитат да ви нападнат през нощта.

— Ние ще бодърстваме.

— Заредете оръдията с картеч, но така, че отвъд да не се забележи! Те и бездруго са покрити с насмолени платнища. Надали някой ще може да разбере какво става.

— А вие? Опасявам се най-лошото за вас!

— Хич не се безпокойте! Няма да ме хванат. Пък дори да поискат да ме заловят, ще се изплъзна. После — право при Хуарес.

— И как се каните да стигнете до него? Запитаният изстреля струя тютюнев бульон през борда.

— На кон естествено.

— Е, да, ама вие нямате.

— Аз не, но ония оттатък. Освен това много добре познавам местността до река Сабинас. Все още е доста светло. Преди да се спусне нощта ще сьм стигнал прерията и ако конят ми е сносен, до настъпване на деня ще бъда при Хуарес. Много вероятно той веднага да потегли, за да спипаме тия типове.

— А аз как да знам дали се отнасят враждебно към вас или пък сте избягал?

— Враждебното отношение ще видите с очите, а бягството ще чуете с ушите. Седна ли веднъж на коня, сигурно няма да ме настигнат. Познат ли ви е крясъкът на мексиканския лешояд?

— Да, много добре.

— Е, надам ли един такъв крясък, значи съм свободен, при втория съм седнал на коня, а при третия — твърдо съм убеден, че ще офейкам. Чуете ли след това от далечината още един, четвърти крясък, той ще е знак, че съм на път за Хуарес.

— Ще следим внимателно, мистър.

— Добре. Тогава приключението може да започва.

Лешоядовия клюн бръкна в джоба на чисто новия си платнен панталон, измъкна огромен къс тютюн за дъвчене и отхапа порядъчно парче.