— Кой сте вие? — обърна се грубо към «англичанина».

— О, вие кой сте? — отзова се надуто онзи.

— Питах кой сте! — противопостави се Кортейо рязко.

— А аз, вие кой сте! — отвърна Лешоядовия клюн. — Аз англичанин, най-изискано образование, знатна фамилия, отговарям след вас.

— Е, добре! Името ми е Кортейо. Удивлението на мнимия лорд видимо нарасна.

— Кортейо? Ах, Пабло?

— Така се казвам — отвърна гордо запитаният.

— Thunderstorm!

— Безподобно, а? — захили се Кортейо. — Не сте го очаквал. А сега и вие кажете кой сте, сеньор!

— Казвам се Дридън — отвърна запитаният.

— Дридън? Я гледай ти, каква лъжа! Аз познавам добре лорд Дридън. Вие не сте този!

Лешоядовия клюн бързо се окопити. Мъж като него лесно не губеше самообладание. Той издаде устни, шприцна дълга, рядка струя тютюнев сок в непосредствена близост до Кортейовия нос и отговори хладнокръвно:

— Не, не съм този.

Отметнал чевръсто глава, Кортейо извика разярено:

— Внимавайте, когато плюете, сеньор!

— Това правя. Улучвам само, когато желая.

— Е, да се надявам, че няма да съм аз този, когото ще пожелаете да улучите.

— Все пак може и го сторя.

— Не позволявам такова държане! И тъй, вие не сте лорд Хенри Дридън?

— Не.

— А защо се представихте за Дридън?

— Защото съм този.

Със своето спокойствие Лешоядовия клюн донякъде изкара Кортейо от търпение. Оня извика:

— По дяволите, как да го разбирам? Вие не сте този и все пак сте този?

Без да трепне и мускул на лицето му, Лешоядовия клюн попита:

— Бил някога в Стара Англия?

— Не.

— Е, тогава не чудно, че не знае. Лорд само най-голям син, по-късни синове не лордове.

— Значи сте един по-късен син Дридън?

— Yes.