— Как е личното ви име?

— Сър Лайонел Дридън.

— Хм, вярно ли? Ама вие изобщо не приличате на вашия брат.

Лешоядовия клюн изстреля плюнката си плътно край лицето на събеседника.

— Nonsens!

— Нима го отричате?

— Yes! — кимна.

— Отричате, че не приличате на брат си?

— Отричам и още как. Не аз не приличам на брат, а той няма прилика с мен.

Кортейо най-напред не намери отговор на тоя начин на тълкуване на нещата. Той с най — голяма охота би избълвал някоя грубост, ала самоувереността и безстрашието на англичанина му правеха впечатление. Ето защо след кратка пауза рече:

— И все пак аз очаквам вашия брат.

— Лорд Хенри? Защо го очаква?

— Научих, че той е, който ще придружи товара.

— Грешка, аз съм този!

— Но къде е тогава сър Хенри?

— При Хуарес.

— О-о! Значи е вече напред! Къде се намира Хуарес?

— Знам само, той в Ел Пасо дел Норте.

— И докъде е определено да пътува товарът?

— До форт Гуаделупа.

По лицето на Кортейо пробяга подигравателна, победоносна усмивка.

— Чак толкова далеч надали ще стигне. Вашата мисия свършва дотук. Акостирате и ми предавате всичко.

Англичанинът хвърли един поглед наоколо. Този поглед изглеждаше равнодушен, едва ли не занесен, ала само привидно — ловецът изпитателно бе огледал наличните коне. В този момент той вече знаеше кое животно ще завладее.

— На вас предам? — запита сетне. — Защо на вас?

— Защото всичко, което превозвате, ми е крайно необходимо.

— Аха, крайно необходимо? За съжаление не мога нищо продам. Нищичко.

— О, сеньор, не става дума за продажба. По-скоро ще искам да получа като подарък целия товар, включително корабите и лодките.

— Подарък? Нищо не подарявам.

— О, и все пак, понеже ще ви заставя.

— Застави? — разсмя се траперът непринудено.