Сетне дигна рамене, присви уста и изстреля по всички правила на изкуството могъщ поток тютюнев бульон, който се натъкна на горната част на Кортейовата шапка и прокапа от широката периферия.

— Дявол го взел! — изрева окъпаният. — Какво ви скимна! Знаете ли какво оскърбление е това?

— Да се махнал! — забеляза Лешоядовия клюн спокойно. — Аз инглишман. Джентълмен може плюе, къде иска. Кой не желае бъде уцелен, длъжен отклони.

— Охо! Ще ви отучим ние от тези шеги! Сега заявете, че ми предоставяте товара!

— Не правя.

— Ще ви принудя! Вие сте мой пленник!

— Пхт зихххххх! — нова струя премина край носа на оратора. Лешоядовия клюн заопипва пак чадъра си и додаде: — Пленник! О-о! Забележително! Твърде забележително! Отдавна искал някога бъда пленен!

— Е, ето че желанието ви се осъществи. Сега ще уведомите хората си, че пътуването се прекратява.

— Добре! Правя го!

Траперът го каза с тон, сякаш бе напълно съгласен с мексиканеца. Тикна чадъра под мишница, сложи длани до устата и се провикна толкова силно към водата, че от катера ясно успяха да го чуят:

— Спирате тук, оставате! Пабло Кортейо е! Споменатият сграбчи ръката му и го дръпна.

— Всички дяволи! Какво ви хрумна! Защо е необходимо да знаят тези хора кой съм?

— Че защо ми казахте? — запита англичанинът равнодушно.

— Да, но не и да го ревете. Освен това нямах предвид лодките само да спрат. Мисълта ми по-скоро беше да пристанат тук, за да бъдат разтоварени.

Лешоядовия клюн поклати бавно глава и отвърна чистосърдечно:

— Това няма да направят, ще им забраня.

— Ние знаем как да ви попречим! Колко хора имате?

— Знам ли! От време на време забравям нещо. По-късно отново спомням.

— Е, ние пък лесно ще го узнаем. Сега заповядайте катерите да акостират!

— Не го правя!

Тогава Кортейо сложи ръка на рамото на Лешоядовия клюн и изсъска заплашително: