— О, не.

— Ето на. И без това е твърде глупав за тая цел. Пантерата на Юга се съюзи с него, само за да го използва. Не можем ли да направим и ние същото? Имам предвид, не можем ли да вземем ония лодки отсреща за нас?

— Без Кортейо? Мътните го взели, това наистина би било изключителна плячка!

— Е-е, какво ще кажете за тази идея?

— Великолепна!

— Да, великолепна! — повториха останалите.

— И лесно изпълнима — додаде предводителят.

— На мен не ми се струва баш такава. Какво ще каже Кортейо за тая работа?

— Нито дума, тъй като въобще няма да го питаме. Той няма и да разбере. Само да знаех дали сте мъже, пред които може да се говори открито.

Вярвате ли наистина, че някой ще го е грижа, ако Кортейо внезапно изчезне?

— Да, неговите привърженици.

— Че нали тъкмо ние сме тези.

— Неговата дъщеря.

— Какво ни бърка неговата дъщеря! Той е сляп и не знае какво ще стане с него. Един бърз, сигурен удар и работата е приключена.

— Убийство? Брр!

— Глупости! Някои вече умряха. Помисли само за всичко онова, което се намира в лодките!

— Говори се, няколко хиляди пушки. Те струват твърде много пари.

— Мълви се дори за оръдия.

— И нещо много повече: от сеньор Кортейо знам, че там се намира и парична помощ от Англия. Става въпрос зд доста милиони.

— Гръм и мълния!

— Така е. И ще допуснем ли Кортейо да хвърли на вятъра тези пари в безумната си амбиция да става президент?

— Това за парите със сигурност ли го знаеш?

— С абсолютна сигурност. Шпионите на Пантерата са го разузнали.

— В такъв случай ще бъдем глупаци да му оставим парите.

— Ще си ги приберем за нас. Кортейо трябва да бъде отстранен! Когато се делят милиони, няма място за големи колебания. Главното е да подготвим внимателно почвата. Ще се смесим с нашите хора и ще ги подпитаме, преди да им разкрием намеренията си.