— На същия.

— Вечер няма да хвърляме котва до брега, както обикновено се прави, а ще оставаме по средата на реката. Вашите хора добре ли са въоръжени?

— Да, всички. Освен това по лодките има оръдия. Следователно няма от какво да се опасяваме, мистър Лешоядов клюн.

— Редно е да си го помисли човек, но въпреки това не бива да пропуснем нищо. Направете приготовленията за отплаване, пък аз ще огледам останалото!

Траперът тръгна от лодка на лодка и сред наетите за пътуването хора срещна и своите познати. Другите също правеха впечатление, че може да се разчита на тях. Той разпореди на кормчията на втория катер да се придържа непосредствено зад първия керван, след което се върна при лорда.

Сетне хвърлиха влекалата и скачиха лодките една за друга. Корабните сирени дадоха сигнал, котвите бяха вдигнати и скоро двата кервана поеха един зад друг срещу течението.

Вярно, че бе тъмно, ала няколкото светещи звезди и характерният блясък на оръжията предлагаха достатъчно добър ориентир.

Лешоядовия клюн беше застанал отпред на носа и се взираше внимателно наоколо, а лордът се бе настанил до него и го разпитваше за какво ли не.

Ако човек пътува от Рио Гранде сити — разположен на левия бряг на Рио Гранде — нагоре по течението, скоро ще се натъкне на десния бряг на селището Миер. Но оттам реката се простира на около петнадесет немски мили, преди да се стигне Белвил, където Рио Саладо се влива в Рио Гранде.

Почти по цялото това разстояние по двата бряга се вижда само гора. Обрамчващите я гъсталаци недалеч от брега престават и като внушителни колони тя извисява възбог своите исполински стволове.

Под този покрив на колони дори конете се придвижват с лекота, докато крайбрежните шубраци правят бързината немислима.