В плътната сянка на тази гора, яздеше срещу течението представителна група конници. Всички бяха добре въоръжени, ала конете им изглеждаха необикновено изтощени.

Начело яздеха двама. Единият беше Пабло Кортейо, достойният за присмех претендент за президентския пост на Мексико. Чертите му бяха мрачни, личеше, че се намира в лошо настроение. А и на всеки един от хората му се виждаше, че споделя вкиснатото състояние на своя предводител. Онзи водеше със съседа си полугласен разговор, при което се долавяше по някоя ругатня.

— Дяволска приумица да скачат два влекача! — рече Кортейо.

— Може и така да е, сеньор — додаде другият, — но още по — дяволска е идеята да не спират до брега. Смятахме да ги изненадаме през нощта. Ама от тая работа нищо няма да излезе!

— Дявол да го вземе тоя англичанин! Яздим, надпреварвайки се с него, от Сан Хуан, изтощихме конете кажи-речи до смърт и без всякакъв успех.

— Можем да го заловим само с хитрост, сеньор!

— И твоето предложение нищо не чини. Англичанинът няма да акостира.

— Не е и задължително. Достатъчно е сам да дойде на брега.

При географското понятие ляв и дясен бряг на дадена река, наблюдателят е с лице по посока нейното течение.

— Не чакай да го стори.

— Оставете тая грижа на мен, сеньор!

— Значи наистина искаш да рискуваш?

— Да, но срещу обещаното възнаграждение естествено.

— Ще го имаш. Кога ще пристигнем на мястото?

— До половин час. То е много подходящо за нашия проект. Веднъж минавах по тия места и лагерувах една нощ там.

— Логиката ти не ми се вижда погрешна. Заловим ли англичанина, то и другото ще е наше. Само че първо трябва да го пипнем!

— Ще го спипаме, сеньор, убеден съм.

Човекът правилно бе определил времето. След изтичането на половин час стигнаха място, където реката правеше остър завой. Възникнал по този начин, в реката се вдаваше скалист полуостров, обрасъл единствено с нискостеблена растителност. Мястото предлагаше свободен изглед върху цялата ширина на реката, но пък и то от нея ясно можеше да се обхване с поглед. Гората започваше на не повече от петдесет крачки от брега. Каквото и да ставаше в нея, от реката нямаше как да се различи.