— Ние ще бъдем аномалия?

— Да, вие ще бъдете аномалия. Но няма да го съзнавате. Обаче сигурно ще трябва да живеете доста изолирано.

— Докато откриете начин да ни върнете и тримата обратно?

— Точно така. Може би след десет или двадесет години. Не ви го препоръчвам много, защото вие и двамата може да полудеете в резултат на това, че ще се чувствате отделени и различни. Ако във вас има зародиш на параноя, тя може да се прояви. От вас зависи естествено.

Питър Хорн погледна жена си, тя му отвърна със замислен поглед.

— Да вървим — реши Питър Хорн.

— В измерението на Пай ли? — попита лекарят.

— Да, в неговото измерение.

Станаха.

— Докторе, сигурен ли сте, че няма да загубим нито едно от сетивата си? И ще можете ли да ни разбирате като говорим с вас? Пай говори съвсем неразбираемо.

— Пай говори така, защото по този начин стигат до него нашите думи, след като преминат през неговото измерение. Той подражава звуковете, които чува. Когато бъдете там, вие ще говорите на съвършен английски, защото вие знаете как. Измеренията са свързани със сетивата, времето и познанието.

— А какво ще бъде за Пай, когато преминем в неговата форма на съществуване? Веднага ли ще ни види като човешки същества и няма ли да го шокира това? Не е ли опасно?

— Той е ужасно млад и още няма установени понятия за нещата. Ще се шокира леко, но вашият мирис за него ще остане същият, гласовете ви ще запазят характеристиката си и същата тоналност и вие ще бъдете за него все така топли и обичащи, което е най-важното. Добре ще се разбирате с него.

Хорн се двоумеше.

— Толкова дълъг изглежда пътят до там, където искаме да отидем. — Той въздъхна. — Бих искал да имаме друго дете и да забравим това.

— В момента от значение е това бебе. Смея да предположа, че Поли не би искала никакво друго, нали, Поли?