— Успя ли да го достигнеш? — попита Дара.

— Не съм съвсем сигурен. Но така ми се струва. Само за миг.

— Повече е отколкото си мислех — заяви тя. — Или условията са добри, или умовете ви много си приличат.

— Когато взе да размахваш пръстена на татко, ти спомена някакви нареждания — намеси се Рандъм. — Какви нареждания? И защо ги праща по теб?

— За да не се губи време.

— Време ли? По дяволите! Та той тръгна едва тази сутрин!

— Трябваше да свърши нещо и още не беше готов за друго. А нямаше представа колко време ще му отнеме. Но той се свърза с мен точно преди да дойда тук — макар че това посрещане доста ме изненада — и сега е готов да започне следващата фаза.

— Къде разговаря с него? — попитах. — Къде се намира той?

— Нямам представа. Оберон установи връзката.

— И…?

— Иска Бенедикт да нападне веднага.

Жерар най-после се размърда в огромния фотьойл, който бе заел, за да слуша. Той стана, затъкна палци в колана си и изгледа Дара отгоре-надолу.

— Подобна заповед трябва да дойде директно от татко.

— Точно такъв е случаят — каза тя.

Той поклати глава.

— Не звучи убедително. Защо ще се свързва с теб — човек, на когото имаме причини да не вярваме, — а не с някой от нас?

— Предполагам, че не може да ви достигне в момента. А с мен успя да установи контакт.

— Защо?

— Той не употреби Фигура. И без това не разполага с моята. Възползва се от един резониращ ефект на черния път, подобен на способа, с който веднъж Бранд избяга от Коруин.

— Явно ти е добре известно къде какво става.

— Вярно е. Все още имам някои източници в Царството на хаоса, а и самият Бранд се прехвърли там след вашия двубой.

— Знаеш ли къде е баща ни в този момент? — попита Рандъм.

— Не. Ала си мисля, че сигурно е отишъл в истинския Амбър, за да се консултира с Дуоркин и да огледа отново щетите, нанесени на първичния Лабиринт.