— С каква цел?

— Не знам. Вероятно, с цел да реши какви действия да предприеме. Фактът, че ме потърси и нареди да осъществим нападението, сигурно означава, че е взел решение.

— Преди колко време водихте този разговор?

— Преди няколко часа… за мен. Но аз се намирах сред Сенките далеч оттук. Не зная какви са различията във времето. Още съм прекалено нова в тези неща.

— Значи може да е станало съвсем скоро. Не е изключено да е било дори преди мигове — каза Жерар замислено. — Защо е разговарял с теб, вместо с някой от нас? Не вярвам да не е могъл да се свърже с нас, ако действително го е искал.

— Вероятно демонстрира предпочитанието си към мен — подхвърли Дара.

— Всичко това може да е самата истина — намеси се Бенедикт, — но аз няма да мръдна оттук, без да съм получил потвърждение на тази заповед.

— Файона още ли е при първичния Лабиринт? — попита Рандъм.

— Последното, което чух, е — отвърнах му аз, — че се е разположила на лагер там. Разбирам какво имаш предвид…

Измъкнах картата на Фай.

— За да установим връзка оттам се оказа, че един човек не е достатъчен — напомни Рандъм.

— Прав си. Ела да ми помогнеш.

Той се изправи и застана до мен. Бенедикт и Жерар също се приближиха.

— Това, което правите, е съвсем излишно — запротестира Дара.

Без да й обръщам внимание, аз се съсредоточих над деликатните черти на червенокосата ми сестра. След секунди, установихме контакт.

— Файона — заговорих, като видях по обкръжението й, че все още се намира в центъра на всичко, — татко там ли е?

— Да — отвърна тя с непроницаема усмивка. — Вътре е, при Дуоркин.

— Слушай, проблемът е неотложен. Не знам дали си виждала Дара, но тя е тук…

— Знам коя е, но никога не сме се срещали.

— Е, та тя твърди, че по нея татко изпраща до Бенедикт заповед за нападение. Носи пръстена-печат като гаранция, но татко досега не е споменавал за това. На теб известно ли ти е нещо?