— Не — поклати глава Файона. — Ние само си разменихме поздрави, когато преди малко той се появи тук, заедно с Дуоркин, за да огледат Лабиринта. Но в мен възникнаха някои подозрения и всичко това ги потвърждава.

— Подозрения ли? Какво имаш предвид?

— Мисля, че татко смята да се опита да поправи Лабиринта. Той носеше Рубина, а дочух и някои от нещата, които каза на Дуоркин. Ако се заеме с това, в Царството на хаоса ще научат още в мига на започването му. И ще се опитат да го спрат. Явно иска да нападне първи, за да са заети с отбраната. Само че…

— Какво?

— Това ще го убие, Коруин. Сигурна съм. Независимо дали ще успее или не, самият процес ще го унищожи.

— Трудно ми е да повярвам.

— Че един крал може да умре за кралството си?

— Че татко би го направил.

— Тогава или той се е променил, или ти никога не си го познавал. Но аз действително вярвам, че възнамерява да се опита.

— А защо ни изпраща последните си нареждания по човек, на който знае, че нямаме доверие?

— За да покаже, че иска да й вярвате, предполагам, след като потвърди всичко.

— Начинът ми се вижда доста заобиколен, но съм съгласен, че не бива да действаме без неговото потвърждение. Би ли могла да го получиш за нас?

— Ще се опитам. Ще ви се обадя веднага, след като говоря с него.

Тя прекъсна връзката.

Обърнах се към Дара, която бе чула само нашата страна на разговора.

— Знаеш ли какво възнамерява да направи татко точно в този момент?

— Нещо, свързано с черния път — вдигна рамене тя. — Той подхвърляше намеци в този смисъл. Но какво или как, не каза.

Дръпнах се встрани. Събрах картите си и ги пъхнах в кутийката им. Не ми харесваше този обрат на събитията. Целият ден бе започнал лошо и нещата продължаваха да се влошават. А едва бе минало обяд. Поклатих глава. Когато разговарях с него, Дуоркин ми бе описал какви ще са резултатите от всеки опит да бъде поправен Лабиринта и те ми бяха прозвучали доста ужасяващо.