
— Уилис Хорнбек.
— Уилис, Уили, кажи ни последователността. Коя ролка беше първа, втора, трета, коя беше пусната отзад напред, наопаки, всичко.
— Да не искате да кажете?… — Мъжът тъпо примигна от облекчение.
— Искам да кажа, че ни трябва пълно описание. Начина, по който тази вечер пусна най-великия авангарден филм в историята.
— О, Господи! — Уилис се изсмя задавено. Беше се свил сред разхвърляните ролки, в които чакаше безумното му „изкуство“.
— Уилис, миличък — каза Аарон. — Знаеш ли какъв пост заемаш след този фантастичен творчески час и половина?
— В калта? — предположи Уилис, затворил едното си око.
— Втори продуцент на „Хасураи Продъкшънс“! Редактор, монтажист, може би даже режисьор. Десетгодишен договор! Повишения. Привилегии. Дялово участие. Проценти. Хайде сега. Сам, готов ли си с молива? Хайде, Уилис. Как го направи?
— Ами… не помня — каза Уилис Хорнбек.
Аарон леко се засмя.
— Разбира се, че помниш.
— Бях пиян. После изтрезнях от ужас. Сега съм трезвен. Не помня.
Двамата с Аарон се спогледахме. В очите ни имаше животинска паника. Тогава видях още нещо на пода и го вдигнах.
— Чакай малко.
Всички вперихме поглед в преполовената бутилка шери.
— Уилис.
— Да, сър?
— Уилис, приятелю…
— Да, сър?
— Уилис — каза Аарон. — Сега ще пусна прожекционния апарат.
— Да?
— А ти, Уилис, ще допиеш онова, което е останало в тази бутилка.
— Да, сър.
— А ти, Сам?
— Сър? — Отдадох чест.
— Ти, Сам… — Аарон включи машината и ярък лъч разцепи мрака в притихналия салон и освети екрана в очакване на гения да нарисува невероятните картини върху бялото платно. — Сам, бъди така добър да затвориш и заключиш онази тежка метална врата.
И аз затворих и заключих онази тежка метална врата.
И така, драконът изпълни своя танц на всички филмови фестивали по света. Опитомихме Златния лъв във Венеция, взехме първите награди на фестивала в Ню Йорк и Специалната награда на Световния фестивал в Бразилия. При това не само с един филм, а с цели шест! След „Дракона“ предизвикахме международен фурор със „Страховитите“. После дойдоха „Господин Клане“, и „Щурм“, последвани от „Името му е Ужас“ и „Плет“.
