Специалната теория за относителността предизвиква разгорещени спорове, но всички са съгласни, че тя е най-смайващата, предлагана някога. Обаче не е точно така. Айнщайновата обща теория за относителността има за отправна точка предпоставката, че гравитацията не се дължи на физически сили в нормалния смисъл на думата, а е резултат от изкривяването на самото пространство — наистина изумителна мисъл!

Как може да се измери изкривяването на пространството? И какво означава да кажеш, че пространството е изкривено, изкорубено? Айнщайн не само предлага такава теория, но я представя в ясна математическа формула, въз основа на която могат да се правят категорични предвиждания и самата теория да бъде проверена. Последвалите наблюдения, най-известните от които са направените при пълно слънчево затъмнение, многократно потвърдиха правилността на Айнщайновите уравнения.

Общата теория за относителността се отличава в няколко отношения от всички останали научни закони. На първо място, Айнщайн извежда тази теория не въз основа на грижливи експерименти, а на базата на симетрията и математическата елегантност — на рационалистична основа, както са правили древногръцките философи и средновековните схоластици. (Това е в разрез с предимно емпиричните методи на модерната наука.) Но докато гърците, търсейки красота и симетрия, никога не са успели да открият механична теория, която да издържи проверката на експеримента, Айнщайновата теория издържа успешно всякакви изпитания. Един от резултатите от Айнщайновия подход — общата теория за относителността, е по всеобщо признание най-красивата, елегантна, силна и дълбокомислена сред всички научни теории.

Общата теория за относителността се отличава и в друго отношение. Повечето научни закони невинаги са валидни. Те издържат при много условия, но не при всички. Ала доколкото е известно, за общата теория за относителността няма изключения. Няма случаи досега, било теоретични, било експериментални, когато тя да се е оказала само приблизително вярна. Бъдещи експерименти може да помрачат съвършената й чистота; но и до днес общата теория за относителността остава най-близкото до абсолютната истина, до което някой учен изобщо е стигал.