Чу се изхлипване. Хълцане. Духане на нос — още по-красноречиво заради липсата на картина — и накрая подсмърчане.

— Чуваш ли ме, Кларис? — наведе се към микрофона Оливия.

Почти можеше да види кимането на Кларис.

— Да.

— Добре, защото искам да ме слушаш внимателно.

Едва доловимо подсмърчане и полушепот:

— Добре.

— Отърви се от него, Кларис. Зарежи го. Изхвърли го от съзнанието си. Няма значение как. Просто го направи.

Оливия натисна бутона за прекъсване и приключи с обаждането. Без да си даде време да отдъхне, тя включи следващата слушателка.

Остави половината жени да изплачат болката си, напълно съзнаваща иронията на положението — да дава съвети на „другите жени“, когато почти шест месеца си бе представяла как след последното увлечение на Джеймс го сполетяват най-различни злини, коя от коя по-лоши от смъртта. После мина на следващото обаждане с надеждата, че този път няма да се налага да човърка стари рани.

— Здравей, Рейчъл. Какъв е проблемът?

— Здрасти, Оливия. Става въпрос за новия ми приятел и моите, ааа… крака.

Последва залп от смях от контролната зала, за щастие далеч от обсега на микрофона и Оливия видя как Даян вдига триумфално юмрук над главата си. Тя почувства същия прилив на адреналин — само в радиото можеше за по-малко от петнайсет секунди да се премине към темата за флиртовете с крака.

Тя прибра зад ухото си един непослушен кичур и се зае с работата. За няколко минути измъкна информация от смутената слушателка. Рейчъл описа новия си мускулест приятел, който докосвал стегнатото й иначе тяло само за да се добере до палеца на крака й.

Оливия си отбеляза да посвети цяло предаване само на краката и други сексуални фетиши. Получиха се и други подобни обаждания и тя си помисли дали пък да не напише книга по темата. Дори взе да прехвърля в главата си разни заглавия. Може би „Обезумели стъпала“ или „Пристрастен към кожичките на ноктите“.