Като погледна собствените си крака, обути иначе в удобни обувки, тя се опита да се сети кога за последно си бе правила педикюр.

В програмата й нямаше свободно време нито за смукане на палци, нито за деликатни козметични процедури. След скандалния й развод, огласен в пресата, тя бе преместила предаването си от Тампа, Флорида, в Ти Ел Кей, Атланта, и слушателската й аудитория значително се бе увеличила.

Трите часа в ефир всяка сутрин бяха най-открояващата се част от деня й, но статиите, които пишеше редовно, и работата по договора й за серия книги изяждаха и малкото й свободно време. И това беше, без да се включват рекламните участия в различни предавания, за които настояваха от радиостанцията.

— Рейчъл, това не е чак толкова необичаен фетиш. Представлява проблем само ако ти го възприемаш като такъв.

Тя се изправи и закрачи из студиото с размери на пощенска марка — цяло мъчение за енергичен човек като нея, — докато дрезгавият глас описваше в каква форма са палците на краката й и картинно обрисуваше какво обичал да прави приятелят й с тях.

Стените на миниатюрното помещенийце се стесниха още повече, когато Оливия осъзна, че с краката на слушателката й правеха далеч по-добър секс, отколкото с цялото тяло на Оливия.

Тя престана да крачи и изчака Рейчъл с обожаваните стъпала да стигне до истинската причина за обаждането си.

— Приятелят ми отскоро работи в отдела за обувки в „Сакс“. През цялото време има възможност да пипа стъпалата на други жени. — Гласът й секна. — Връща се вкъщи подсвирквайки си.

Оливия прехапа вътрешната страна на бузата си и си напомни, че за слушателката й това си бе съвсем реален проблем, който заслужава внимание. За нещастие един поглед през стъклото към контролната зала й показа, че нито продуцентката й, нито говорителят, който се готвеше да прочете кратките новини на кръгъл час, не чувстваха подобно задължение. Ухилени, те заклатиха глави и се превиха от смях. Нима можеше да ги вини? Собственият й самоконтрол се крепеше на косъм.