Оперената брюнетка сви извинително рамене. На височина едва стигаше до рамото на Оливия.

— Съжалявам. Каза ми да не те пусна да се измъкнеш. Мисля, че няма да отнеме много време.

Примирена, Оливия последва Анна надолу по коридора покрай двете други студия и втората контролна зала. Минаха през тежката врата, която се затвори зад тях, после прекосиха фоайето към кабинетите на шефовете на радиостанцията.

Ти Джей Лорънс се усмихна и се изправи, когато Оливия почука на отворената врата на кабинета му. Слънчевите лъчи през прозореца осветяваха наскоро обръснатата му глава и се отразяваха в металните рамки на очилата му. Оливия примигна от ослепителната светлина след прекараните часове на изкуствено осветление в студиото и седна на предложения й от директора стол.

Ти Джей си падаше малко ексцентрик според негласните стандарти в радиосредите. В корпоративната атмосфера, която завладяваше повсеместно радиоиндустрията, неговият директен подход и лично отношение към местната продукция го правеха рядка птица. Отговорното му отношение пораждаше изключителна лоялност в хората, които работеха за него.

Именно Ти Джей убеди Оливия да премести шоуто си в Ти Ел Кей и пак той застана твърдо зад Оливия заедно с целия ресурс на радиостанцията по време на медийната истерия, последвала развода й.

На пазара, където все повече радиостанции разчитаха на предварително подготвени програмни пакети, той продължаваше да продуцира и развива местните програми, като подкрепяше талантите и оставаше лично ангажиран с техните предавания. По правило той им бе главният стратег и поддръжник.

Днес обаче усмивката на Ти Джей бе лишена от обичайния си заряд и кафявите му очи имаха разтревожено изражение. Оливия се настани на стола и погледна към мъжа, седнал на бюрото пред нея.

— Какъв е проблемът, Ти Джей?

Той се вгледа в нея за миг, сякаш претегляше думите си. Скръсти ръце на гърдите си и изопна дългите си крака, като преметна глезени. Оливия се размърда притеснено на стола. Езикът на тялото му не обещаваше нищо добро.