— Знам, че бързаш, затова ще ти спестя кървавите подробности. Проблемът, както винаги, е в корпоративния офис в Детройт. — Той замълча и поклати глава с отвращение. — Обикновено се справям с бюрократите, но този път, когато извадих камшика, те не се впечатлиха.

Картината на Ти Джей, облечен в лъскам костюм на звероукротител накара Оливия да се размечтае — да можеха наистина да се намират под цирковия купол и Ти Джей да вкара в клетката тези жалки бизнесмени или поне да хвърли на зверовете малко… месо. Олеле! Отъждествяването на „Лив на живо“ с парче сурово говеждо, размахвано пред острите като бръснач зъби на лъвовете, не беше от най-приятните.

Оливия се изправи и отиде до прозореца, където се загледа в тълпите хора, излезли през обедната си почивка по Пийчтри Стрийт. Ти Джей се присъедини към нея и за известно време наблюдаваха заедно от височината на седмия етаж пъплещите долу хора.

— „Лив на живо“ не е застрашено, нали?

Ти Джей прокара длан по голото си теме и въздъхна.

— Опасявам се, че трябва да го разгледаме под лупа.

— Защо?

— То е едно от най-скъпите ни предавания. То и „Мъжки разговор“ привличат най-голямата слушателска аудитория и имат най-голям износен потенциал, но гълтат и най-много средства. Ти и Мат Рансъм сте най-високоплатените водещи на Ти Ел Кей. Сравнени, двете предавания са почти идентични.

— Как може някой изобщо да сравнява „Лив на живо“ с „Мъжки разговор“? Та те дори не са от една и съща планета.

— Да, добре, Мат каза почти същото. Само че Ти Ел Кей е собственост на хора, пробили в бизнеса с продажба на кучешка храна, Оливия. Те не правят разлика между твоята консерва и неговата.

— Как очакват да се справиш с проблема тези търгаши на кучешка храна?

— В общи линии ме уведомиха, че не мога да си позволя и свинско, и говеждо. Договорите на двама ви предстоят да бъдат предподписани. Изпращат тук свой консултант. Може да се наложи да се откажа от един от вас.